Ендометриоза

прегледана 4369 пъти | добавена на 20.02.2013 г.

Ендометриоза

Жената е създадена да ражда деца. Допреди век жените са раждали 10-12 деца. Някои от тях са се появявали на бял свят, когато майката е минала „бариерата” от 35 години, но в онези времена аномалиите са били по-малко. Една от причините е, че жените са имали по-малко менструални цикли, защото през повечето време са били бременни и са кърмели. Ако една майка е родила 10 деца и е кърмила по една година след раждането, на практика в живота си е имала максимум 20 свободни менструални цикли. При съвременната жена е обратното.  Биологически жената не е създадена да има менструация, а да ражда, да бъде майка. Менструацията е негативен, отпадъчен продукт, който в някои случаи може да създаде големи главоболия. Еманципацията е донесла на жената и нови инфекции. Една от тях е ендометриозата, която е вследствие от обилната менструация. При това заболяване се получава разпространение на клетки от лигавицата на матката извън маточното тяло. Тези клетки имат своята функция да отделят менструална кръв и те менструират. Когато обаче маточните клетки изменят разположението си, кръвта, която съдържат, няма как да се изхвърли и остава в тях. В резултат на това се получават различни усложнения. Най-честото сред тях е ендометриозата на яйчниците. В този случай се стига до така наречените шоколадови кисти на яйчниците, които са пълни с гъста,тъмна, стара кръв. А именно ендометриозата е най-честата ендокринна причина за стерилитет. 

ЗАЩО ЛИГАВИЦАТА ИЗВЪН МАТКАТА Е ПРОБЛЕМ?

Макар проблемът да изглежда незначителен на пръв поглед, извънматочната лигавица търпи промените на лигавицата в матката. или казано по друг начин тя расте и ако няма бременност започва да се “лющи” с кървене. Но в матката отпадащата лигавица излиза с кръвта през шийката и влагалището (менструалният цикъл), а когато е извън матката лигавицата не отпада никъде и започват дразнене и болки.
Важно е да се знае, че не всички ендометриоми (огнищата на ендометриоза) протичат с болки, много от тях са безсимптомни. Друга важна подробност е, че не всяка ендометриоза води до проблем при зачеване. До този момент не е изяснено в кои конкретни случаи ендометриозата води до стерилитет.

СИМПТОМИ ЗА НАЛИЧИЕТО НА ЕНДОМЕТРИОЗА

Възможно е да има наличие на ендометриоза и тя да е основната причина да не забременявате.

Болка – зависи от местата, където се е имплантирала ендометриозата. Болката може да е по цялата долна част на корема, във влагалището или ректума или дори и в кръста. Болките могат да са постоянни, само по време на мензис (много силно болезнен), болки при полов акт, при напълване на пикочния мехур, по време на овулация. Тези симптоми, в зависимост от това къде е ендометриозата може да съществуват в съвкупност,може да се появят само част от тях или изобщо да липсва болка. Важно е да се знае, че ако пациентът усеща нещо подобно, не е задължително да има  наличие на ендометриоза. Подобни болки могат да се появят от много различни фактори (например възпаление). Поради тази причина болката при ендометриоза се приема за неспецифичен симптом.

Ненавременни кръвотечения. Кървене между две менструации, след секс, при уриниране, също могат да се дължат на ендометриоза , но и на други причини.

Синдром на неспукания фоликул. Придобило популярност като ЛУФ синдром (от английското Lutinized Unruptured Folicul) Едно неприятно усложнение или по – скоро симптом за ендометриозата. При това състояние фоликулът расте и в него има яйцеклетка, но когато дойде моментът за овулация, такава не настъпва. Постепенно фоликулът се превръща в малка киста с големина около 3,5 - 4 см. Тази киста започва да се превръща в жълто тяло, т.е. лутеинизира. Яйцеклетката остава затворена като в капан и приключва своята мисия без успех. Подобно на горепосочените симптоми, за този причината да е другаде (например сраствания около яйчниците). Когато при няколко цикъла се установи, че фоликулите не се пукат, трябва да се помисли за наличието на ендометриоза. Циклите трябва да са няколко, защото почти на всяка жена се случва да има по един неспукан фоликул и това не е патология. Но когато неспукването на фоликули е регулярно, това е възможен симптом. Фоликулът или каквото е останало от него обикновено се пуква, когато настъпва следващата менструация, когато яйцеклетката вече я няма. Важно е да се знае, че този проблем често остава и при лекувана ендометриоза.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ЕНДОМЕТРИОЗАТА?

 Дори горепосочените симптоми може да липсват, Вашият терапевт трябва подробно да ви разпита за менструацията, болките и дали имате в семейството си ендометриоза. Тя често се предава по наследствен път. Не бива да се разбира, че отивайки при терапевт за проблеми със забременяването ще има специален преглед, за да се търси ендометриоза.
 При прегледа се търсят специфични точки, чиято болезненост би навела на диагнозата човека, който Ви лекува.
 С ултразвук ендометриозните огнища не се виждат, освен когато са разположени дълбоко в яйчника. Тогава огнищата започват с всяко кървене да събират кръв и тя от дългото стоене в яйчника става гъста и кафява на цвят. Съдържанието й прилича на течен шоколад, затова и такива кисти се наричат “шоколадови”. Тези кисти се виждат на ултразвука и тогава диагнозата е по–лесна.
Малко отклонение, но важно за онези, при които вече са открити подобни кисти. Кога трябва да се махат и кога не? Съвременното становище е, че кистите с диаметър до 3.5 см не бива да се оперират, защото тогава се наранява яйчника, а и тяхната големина не пречи на работата му. Кисти, надхвърлили 4 см са за операция, големината им вече е застрашителна и те могат да унищожат останалата работеща тъкан в него.
 Единственият абсолютно сигурен метод за диагнозата на ендометриозата е визуалният метод или лапароскопията. Казано по – ясно, ние можем да сме сигурни, че една жена има ендометриоза, само ако я видим директно в корема. Кръвни тестове, рентгенови и ултразвукови снимки не са достатъчно сигурни доказателства.

СТАДИИ НА ЕНДОМЕТРИОЗАТА

Стадиите показват доколко ендометриозата се е разпространила в организма и колко тежки са последиците. Стадиите могат да бъдат определени само при операция и зависят от това какво вижда Вашия хирург.
Ендометриозата се разделя в четири стадия:

• І-ви стадий (минимално засягане) – повърхностно разположени огнища на засегнатите места (с големина по няколко милиметра), леки сраствания;
• ІІ-ри стадий (леко засягане) – повърхностна и дълбока ендометриоза т.е огнищата са по няколко сантиметра или навлизат дълбоко в стената на органа, който засягат; леки сраствания;
• ІІІ-ти стадий (умерено засягане) – повърхностна и дълбока ендометриоза, леки до тежки сраствания тежки сраствания са дебели и плътни ципи, които не могат да се разкъсат с инструмент и които фиксират абсолютно неподвижно матката и тръбите,трети стадий е и когато имате ендометриозна шоколадова киста на яйчника независимо от диаметъра й;
• ІV-ти стадий (тежко засягане) – повърхностна и дълбока ендометриоза, тежки сраствания. Тук положението е тежко в този стадий почти не различаваш матка, тръби, яйчници, черва, всичко е опаковано от плътни сраствания и всички органи са трудно и дори невъзможно достъпни за оглед. В този стадий са и шоколадовите кисти на яйчника по–големи от 4 см. В много редки случаи (по – малко от 0.01%) ендоменриозни огнища се намират извън корема – в белия дроб, очите, дори мозъка, тези ендометриозни огнища, дори и малки, също спадат към четвърти стадий, но тези форми са крайно редки.

КАК ЕНДОМЕТРИОЗАТА ПРЕЧИ НА ЗАБРЕМЕНЯВАНЕТО?

Кървящите огнища в коремната кухина бързо образуват сраствания, които запушват  тръбите и обвиват яйчниците. Така се блокират движенията на цялата полова система. Дори и малки огнища, полепени по матката, променят драстично правилните й движения и така дори и да няма много сраствания пътят на сперматозоидите е объркан и грешен.
Непукането на фоликулите е другият проблем - имате яйцеклетка, „арестувана” в неспукания фоликул.
Качеството на яйцеклетките. При развита ендометриоза, дори и да нямате шоколадови кисти, яйчникът започва да произвежда по–малко яйцеклетки и с по– влошено качество. Факт е, че дори при ин витро стимулации това се оказва сериозна пречка - стимулацията върви по–трудно (обикновено два пъти повече ) изваждат се по–малко яйцеклетки и не всички са с добро качество! Ендометриозата обаче е лечима и има редица примери в това отношение. 
Друг проблем, който създава ендометризата е, че образува стерилно възпаление в и около матката. Стерилно е, защото няма причинител и не се лекува с антибиотици, но то активизира имунните клетки, които по същество са защитниците на организма, както при всяко друго възпаление.

Ендометриозата е причина за проблем с забременяването при жената, която атакува всички части на зачеването – образуването на яйцеклетките, транспорта и срещата на сперматозоидите с нея и накрая в имплантацията на получения ембрион.

АДЕНОМИОЗА

  Когато ендометриозните огнища са разположени в стената на матката т.е. между мускулните влакна на маточната стена, става дума за аденомиоза. Това е рядко срещана и неприятна форма на ендометриозата, която има е една от тежките й форми.
  Симптомите при аденомиозата са подобни на тези при обикновената ендометриоза, но болките са средоточени главно в матката. Аденомиозата е видима на ултразвуков преглед и когато гинекологът гледа матката аденомиозните огнища изглеждат като черни петънца по стената на матката. Важно да се отбележи и друга разлика - аденомиозата не е видима при лапароскопия, защото там се вижда само горната повърхност на матката, но не и вътрешността й.
 Аденомиозата не влошава качеството на яйцеклетките и ЛУФ синдрома при нея е рядко срещан. Тя обаче драстично влошава възможността за контракции на матката и поради това пречи на придвижването на сперматозоидите. Имунологичните проблеми, като при класическата ендометриоза, също са налице.
Огнищата в стената на матката могат да нараснат и част от тях се отварят в кухината на матката. Процесът наподобява изригване на огромен вулкан от кафява мръсна течност, която залива ендометриума и закрепените за него ембриони. Тази форма обаче е значително по–рядка от другата.

ЛЕЧЕНИЕ НА ЕНДОМЕТРИОЗАТА

Лечението на ендометриозата се дели на три групи – хирургично, с лекарства (медикаментозно) и съчетано (от двете предходни, обикновено първо е хирургията и после медикамента).
  - Хирургичното е премахването на срастванията, изгарянето с ток или лазер на достъпните за това ендометриоми. Това Вашият терапевт прави по време на лапароскопията или ако се е прави отваряне на корема, по време на операцията. Т.нар. шоколадови кисти на ендометриозата се лекуват само хирургично, като операцията следва да се прилага само ако ендометриозната киста е по–голяма от 4 сантиметра.
Хирургичното лечение е консервативно и радикално. При консервативното се премахват ендометриозните огнища, доколкото можем и опитваме да възстановим нормалната функция на органите. Радикално е когато поразеният тежко от ендометриозата орган се отстранява (матка, яйчник, яйчници  или всичко заедно). Добре е обаче да се знае, че колкото и да е голяма кистата, не е добре да бъде отстраняван целият яйчник. Хирургът винаги може да остави малко здрава тъкан, а тя да има шанса да произведе необходимата яйцеклетка. 
  - Медикаментозното лечение – ендометриозата се храни (както и лигавицата на матката) с хормони и по–точно с естрадиола, който кара ендометриума да расте и подготвя за имплантация, а заедно с него растат бавно и ендометриомите.

 - Съчетано

Следователно първото, което трябва да се направи е:

ДА СЕ СПРАТ ЕСТРОГЕНИТЕ!

Когато тях ги няма, ендометриомите бавно , но сигурно съхнат и увяхват, като трева в сухия период на саваните. Как става това?

ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ

  Ендометриозата е комплекс от проблеми и подходът към него е да решиш, кое е най – важно. Дали да се справиш с трудното забременяване или водещото е тазовия дискомфорт, болката или неправилните кръвотечения?  Водещият проблем в тази палитра определя и терапията. Една тайна, която знаем за този неудобен противник е, че ЕНДОМЕТРИОЗАТА СЕ БОИ ОТ БРЕМЕННОСТ. Казано иначе, успеете ли да забременеете веднъж с нея, проблемът е приключил за дълги години. Ето я и първата стъпка в стратегията – забременявайте максимално бързо. В такъв случай възниква въпроса има ли нужда от медикаментозно лечение от преди това? Отговорът е индивидуален, но има някои неща, които са важни в терапията:

1. Ако имате ЛУФ синдром от ендометриозата, медикаментите няма да го излекуват, затова пристъпете без лечение към ин витро.
2. Ако освен ендометриозата има и друго усложнение (запушена тръба или лоша спермограма), не губете време в медикаментозно лечение, а пристъпете към ин витро.
3. Ако имате лека форма на ендометриоза (първа степен) , нямате ЛУФ синдром - проходими тръби и добра спермограма, опитайте с инсеминации и ако не става пристъпете към ин витро
4. Ако имате тежка форма на ендометриоза (четвърта степен) пристъпете към ин витро, но преди това направете медикаментозно лечение.
5. Ако не планирате веднага забременяване, а след месеци или година, задължително ползвайте медикаментозен курс на лечение.
Защо ин витро? Защото това е методът, който най – добре се бори с ендометриозата във всички точки, които тя поразява репродуктивните функции и е най – бързият път към забременяването.

Трябва да се отбележи, че добро повлияване на ендометриозата се постига чрез използването на назален шпрей, който освен че е ефективен е и лесен за ползване.

Етикети

аденомиоза, фуликул, менструация, мензис, кисти, шоколадови йисти, шоколадова киста, киста, стерилитет ,

 

Най-новото от Е-Аптеката Към Е-Аптека
реклама
Новини и събития

ЯНУ 20 НАЙ-ГОЛЯМАТА НИ АГ-БОЛНИЦА „МАЙЧИН ДОМ” ЩЕ ОТБЕЛЕЖИ ПРАЗНИКА НА РОДИЛНАТА ПОМОЩ Реализираният проект за енергийна...

АВГ 07 Министър Десислава Атанасова говори за болниците с доказани нарушения Редица нарушения бяха констатирани в...

АВГ 07 БФС организра ефективен протест Днес, 11 юли 2012г. се проведе разширен...

АНКЕТА

Нуждаем ли се от здравна реформа