Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците

Трупаните с години проблеми в сектора и кризата COVID изтощи до краен предел лекарите ,фармацевтите и всички в здравната "система".

Епидемията от COVID-19 вече месеци наред властва над света, погубвайки хиляди животи, но и изправяйки пред голямо изпитание здравните системи във всички страни и най-вече работещите в тях. Лекарите, медицинските сестри и целият останал персонал, ангажиран в здравния сектор, е „армията“, която почти една година е нашият щит в борбата с непознатия опасен вирус. Натоварването, на което те са подложени, е неимоверно и често до краен предел. Изтощението, умората и липсата на почивка със сигурност оказват своето физическо и психическо влияние върху медиците и всички техни колеги от „първа линия“ в битката с болестта. На фона на всичко това синдромът на професионалното прегаряне или т. нар. „burnaout”  важи с пълна сила за всички заети в здравните системи. У нас тези проблеми са особено наболели, поради факта, че голяма част от медиците са принудени да работят на няколко места, често почти без почивка, а когато към този професионален „маратон“ се прибавят и натрупани с години организационни проблеми в сектора, резултатът със сигурност ще е за сметка на психичното  и емоционално здраве на лекарите и техните колеги. Неглижирането на тази грижа обаче крие риск скоро лицата зад маските от първата линия на фронта срещу COVID да бъдат изправени пред пълно изтощение. 

 

Умора и страхове

Световната здравна организация (СЗО) описва професионалното прегаряне като синдром, свързан с хроничен стрес на работното място и характеризиращ се с чувство на изчерпване на енергията или изтощение, увеличаване на менталната дистанция от работата или чувство на негативизъм или цинизъм към нея, както и като цяло намалена професионална ефективност.
Кризата, породена от COVID-19, изправи лекарите и техните колеги пред огромни нива на стрес. Синдромът на професионалното прегаряне сред съсловието се оформя като все по-нарастващ проблем, а пандемията на COVID-19 само го влошава, сочи проучване на изданието Medscape от септември тази година. Като част от изследването са анкетирани повече от 7500 лекари от цял свят, по-голямата част от които практикуват в САЩ. Почти две трети (64%) от анкетираните медици признават, че пандемията е засилила чувството им за професионална умора, а около половината посочват, че са лекували лично пациенти с COVID-19. Запитани кой момент от създалата се криза ги е натоварил най-много, немалка част от тях са отговорили, че най-тежките моменти са били свързани с грижи и лечение на пациенти, които за съжаление са починали или са били в критично състояние. Други техни колеги споделят за притесненията си, особено в началото на кризата, когато не са имало достатъчно предпазни средства, а са били изправени на първа линия в битката с вируса. Загубите в редиците на съсловието също оставя трайна следа в съзнанието и поражда страхове.

Аналогично изследване по темата – това на Medical Economics обособява и друг заформящ се проблем пред медиците, свързан с кризата около COVID-19, a именно загубата на чувство за автономност. Поради липсата на достатъчно персонал и свръхнатовареността на системата, в редица държави много лекари са принудени да подпишат договор, според който могат да бъдат задължени да работят в различни структури. „Тези договори са като службата на войниците в армията. Лекари с различни специалности изведнъж се оказаха на работа в спешните отделения за лечение на COVID  и бяха принудени да лекуват пациенти в състояния, които последно са виждали в учебниците си от лекциите в университета. Това е огромен удар върху личното чувство за избор и автономия“, се отбелязва в проучването. 32% от участвалите него медици  посочват като фактор, допринасящ за прегаряне на работа именно загубеното чувство за автономност и общото усещане за безпомощност.

Свръхнатоварване

Епидемията от COVID натовари допълнително тежките графици на медиците по цял свят. Според данни на изпълнителната агенция по здравеопазване и безопасност на Обединеното кралство по време на пандемията на коронавируса на много места от лекарите се изисква да работят 24-часови смени. В действителност на подобен изтощителен режим на работа са подложени хиляди лекари и техни колеги по цял свят, а България не прави изключение. Според европейската директива за работното време всеки работник трябва да получи минимум 11 часа почивка за период от 24 часа. Спазването на правилата за почивка е особено важно, когато се касае за тежък и изключително отговорен труд, какъвто е медицинският. Д-р Джон Макфарлейн от Ирландската медицинска организация предупреждава, че принуждаването медиците да работят извънредно и без почивка крие рискове както за тяхното собствено здраве, така и от допускането на грешки в работата им, което се отразява на качеството на грижите за пациентите. „Денонощните смени са твърде са опасни както за здравето на самите лекарите, така и за безопасността на пациентите“, заяви той, цитиран от irishexaminer.com.

България – насред COVID криза и недовършени реформи

За съжаление България не прави изключение от общата картина на професионално пренатоварване сред медицинската общност. Натрупани с години проблеми в сектора допълнително усложняват условията, в които работят българските лекари, сестри и всички останали техни колеги. Недостатъчното персонал у нас, резултат от продължаващата с десетилетия миграция на здравните специалисти в чужбина, липсата на цялостно електронно здравеопазване и незавършени от години структурни реформи се отразяват пряко и косвено в работата на медиците.

Във всеки случай рано или късно кризата COVID-19 ще отмине. Дали обаче тя ще поднесе уроци, от които бихме могли да се поучим или ще задълбочи допълнително съществуващи с години проблеми в така важния за всички ни здравен сектор, е въпрос на избор. Избор, който трябва да вземат както всички работещи в него, така и тези, които взимат управленските решения, но и всички ние като общество. Защото след тази криза, освен погубените човешки животи, може би е добре да преброим и спасените. А зад тях и зад маските на медиците се крият хиляди изтощени до краен предел лекари,фармацевти, медицински сестри и още много други техни колеги. И най-малкото, което заслужават те, е една по-стабилна, перспективна и спокойна среда на работа утре. Както и едно голямо „Благодаря“.