Как по света се хранят здравословно и можем ли да вземем опит от там?

Как по света се хранят здравословно и можем ли да вземем опит от там?

За здравословното хранене и начин на живот всеки сам си преценя (както е модерно да се говори напоследък). Неглижирането им обаче на популационно ниво има силата да се превърне в социално значим фактор, спъващ здравеопазването, икономиката, потреблението и качеството на услугите по директен или индиректен начин. До голяма степен хроничните заболявания са предопределени от хранително-диетичния ни режим.

Всеки е чувал и знае кои са вредните храни, с какво не трябва да се прекалява, кое да се избягва. И въпреки това магазините създават все повече пространство за онези храни, които водят челно място в списъка на "забранени" - захарни изделия, замразени полуфабрикати, колбаси, напитки с дълъг списък на оцветители и овкусители... Защо е така? Защото има търсене. Защото доставят удоволствие при консумирането им. И защото съдържанието на етикетите, които рядко четем, често не ни говори нищо. Но пък сме крайно критични и недоверчиви към съдържанието на едни други продукти, за които дори не плащаме от джоба си.

Но... да не се отплесвам от темата!

Храната ни определя. Тя, наред с други фактори на околната среда, плюс предопределената ни генетика, решават съвкупно кога и от какво да боледуваме. И ако ние не можем да влияем целенасочено върху два от тези фактора, то храненето зависи изцяло от нас.

Кого обаче да слушаме, след като медиите в рекламните си блокове ни засипват с изкусителни реклами на петролни деривати и хидрогенирани мазнини, а лекарите - тях избягваме да срещаме без остра нужда? Затова подобно на протоколите за лечение на различни заболявания, всяка държава изготвя здравословен хранителен протокол, съобразен с особеностите на местните хранителни ресурси, традициите на местната кухня и заболяванията, които са в най-високо процентно съотношение.

У нас, както и в по-голямата част на развитите страни, достигнало почти пандемични размери, е затлъстяването. Затлъстяването отваря широко вратата на захарния диабет и сърдечносъдовите заболявания, а лошите хранителни навици все по-често се асоциират и с онкологичните заболявания. Тези три групи заболявания в последното десетилетие бележат ръст, а на хоризонта не се забелязват радикални нови терапии, които да догонят тези проценти и да ги сведат до минимум, тъй като не става дума за три болести, а за мултисистемни групи заболявания. Затова е по-добре да направим това, което зависи от нас.

Ето един географски преглед на хранителните здравни протоколи на някои страни:

България - На първо място стои минималния дневен прием на плодове и зеленчуци в количество мин 400гр дневно (за предпочитане сурови), последвано от консумацията на нискомаслени продукти с бедно съдържание на сол. Предвид традициите ни, редуцираната консумация на захар и газирани напитки идва чак на пето място и веднага след това - солта. Хидратацията на "достатъчно количество" вода е след дехидратацията с алкохол, който е отбелязан с термина "умерено количество", оставяйки преценката на тези разтегливи понятия на индивидуалната съвест. На последно място е пожеланието да приемаме храната си с удоволствие и в приятна атмосфера. Важно е да се отбележи, че този протокол е съставен през 2006 г. В сайта на Министерство на Здравеопазването и в този на Национален център по обществено здраве и анализи няма текуща информация - явно сме преситени с други проблеми за решаване!?

Гърция следва подобен на нашия протокол, но актуализиран през 2014г. Това, което прави впечатление е препоръката за използване на зехтин като основен източник на мазнина. Не можем да ги виним - все пак те произвеждат предимно музика, туризъм и зехтин. И риба, която отсъства в нашия протокол.

Северната ни съседка Румъния изненадва с приоритет номер едно: "Наслаждавайте се на удоволствието от храненето!". Нямам друг коментар, освен че Север понякога може да се усеща като Изток.

Какво е положението с най-щастливата страна за отминалата 2021г. Финландия? Явно от пълното диетично щастие ни делят 100 гр горски плодове, които са добавени на приоритетно място към консумацията на плодове и зеленчуци. От там-нататък по нищо не отстъпваме на финландците.

Зимбабве, която е обявена за държавата с най-нещастно население, няма такъв протокол. Нямат и Люксембург - най-богатата държава в света, но там едва ли някой се храни нездравословно, защото Health=Wealth.

В страната, в която духовната храна взема превес над материалната (Индия), на челните места стои грижата за бременните, бебетата и децата с препоръката на жените да се осигурява допълнително храна и здравна грижа, бебетата да се захранват след 6 м. възраст с домашно произведена и приготвена храна, а децата и подрастващите да се хранят адекватно в болест и здраве.

В Нигерия се казва, че човек, който извършва активна трудова дейност, трябва да поема повече храна от онзи, който работи стационарно. В Бенин първата препоръка за диетичен режим е... физическата активност. След това идва храненето. В Китай е заложена препоръката да не се изхвърля храна, а да се търси "цивилизован" начин за усвояването ѝ, а в Япония на първо място, подобно на румънците, се призовава да се наслаждаваш на храната. Мексиканците пък добавят към това да споделиш храната си с приятели и семейство винаги, когато това е възможно. Другата държава с дълбоки семейни традиции в споделеното хранене - Турция - отделя специално място за препоръката да не се прескачат основни хранения и да не се стои гладен твърде дълго.

И за да съм политически коректна, в Русия на първо място стои задължителната консумация по няколко пъти дневно на хляб, милинки и картофи, а за десерт - чай, докато САЩ са лаконични: "Следвай здравословни хранителни навици" като дават конкретни процентни пропорции на мазнини, белтъчини и въглехидрати. Но независимо в коя страна живеете, къде се храните и по колко пъти дневно, най-важно е да имате апетит. Липсата му е симптом!

Bon Appetite!